В близост до град Велико Търново, в посока град Русе в лявата страна на пътя е отбивката за Преображенския манастир. Разположен е в Дервентския пролом на река Янтра.
Преображенският манастир е основан през 13-14 в. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората съпруга на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Строежът на главната църква започва през 1834 г. Строителството в Преображенския манастир продължава активно до 1863 г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). През годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата. Стенописите в църквата са дело на Захарий Зограф. Изобразени са сцени на "Страшният съд” и "Колелото на живота”.
(източник: bg.wikipedia.org)
Пътят до там е тесен и изпълнен със завои. Настилката на платното е в лошо състояние и постоянно трябва да се внимава за колите от насрещното движение, които често са принудени да криволичат. Пътят от отбивката до манастира не е дълъг (около 10 минути). Около сградите се виждат и паднали скали, които изглежда са поднали след построяването му, но са оставени там като знак, че мястото е свято и пощадено заради това. Сградите са цветни и красиви и носят усещане за покой. Мястото е тихо и с невероятен изглед към пролома на река Янтра. Липсват места за сядане и по-дълъг престой.
Преображенският манастир е посетен през септември 2016 г.
